ИЗПОНАКА̀ПВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпонакапвам1 и от изпонакапвам се; изпокапване1, изнакапване1.
ИЗПОНАКА̀ПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпонакапвам2.
