ИЗПОНАКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изпонакъ̀сам, -аш, св., прех. Разг. Накъсвам много неща, всичко или нещо на много места; изпокъсвам. Останал пашата сам и още повече кифурдисал, изпонатрошил и изпонакъсал всичко в парадната зала на конака. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 922, 1. изпонакъсвам се, изпонакъсам се страд.