ИЗПОНАМÒКРЯМ, -яш, несв.; изпонамòкря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Намокрям много неща, всичко или всички, или нещо, някого в голяма степен, изцяло; изпомокрям, изнамокрям. – Ух, че вали, изпонамокри, че и утре не може да изсъхне – отмахна чувала от лицето си Стоян Влаев. М. Яворски, ХСП, 131. изпонамокрям се, изпонамокря се страд. и възвр. А нашите нощуват в степта... Сигур всички са се изпонамокрили... А. Каралийчев и др., ДК (превод) [еа].
ИЗПОНАМÒКРЯМ СЕ несв.; изпонамòкря се св., непрех. Разг. За дрехи, предмети и под. – ставаме мокри много, всички или нещо на много места, изцяло. Дрехите са се изпонамокрили.