ИЗПОНАМУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изпонаму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпонамушквам. Слънцето бързо се изтърколи зад планините и заля с ясна светлина бойното поле, на което лежаха над двеста трупа, изпонамушени с копията или пребити с тоягите. О. Тодоров, СН (превод) [еа]. изпонамушвам се, изпонамуша се страд. и възвр.