ИЗПОНАМУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изпонаму̀шкам, -аш, св., прех. Набождам, пробождам с мушкане мнозина, много неща или някого, нещо на много места; намушквам, намушвам, изпонамушвам. Можехме да пропълзим помежду им и да изпонамушкаме всички, без някой да усети. Ив. Йорданов и др., АМБО (превод) [еа]. Като размисля над думите ти и взема предвид лошотията на тези хора... с какво хладнокръвие изпонамушкаха придружителите ми, не мога да не ти дам право, аз съм изгубен! Л. Спасов, КРВ (превод) [еа]. изпонамушквам се, изпонамушкам се страд. и възвр. Камица дойде да огледа мъртвите. Не бяха много, около стотина воини, толкова бяха и ранените. В стремежа да се доберат до вратите сами се бяха изпонамушкали. Сл. Караславов, ВА, 101.