ИЗПОНАПА̀ДАМ1. Вж. изпонападвам.

ИЗПОНАПА̀ДАМ2, -аш, несв.; изпонапàдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпонапàднат, св., прех. Разг. Нападам мнозина или всички, много неща или всичко. изпонападам се, изпонападна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)