ИЗПОНАПЍВАМ, -аш, несв.; изпонапѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Напивам мнозина или всички или някого много, в голяма степен; изнапивам. изпонапивам се, изпонапия се страд.
ИЗПОНАПЍВАМ СЕ несв.; изпонапѝя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Напиваме се мнозина или всички; изнапивам се. Селяни един по един прииждаха и вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. – Ще се изпонапият! – загрижи се Странджев и разпрати неколцина по кръчмите да доведат хората. А. Страшимиров, А, 617. Угощението почнало, после заизвивали стан гъвкави танцьорки и накрая всички се изпонапили. Г. Готев, ПШ, 42.