ИЗПОНАПЛЮ̀ВАМ, -аш, несв.; изпонаплю̀я, -ю̀еш, мин. св. изпонаплю̀х, прич. мин. страд. изпонаплю̀т, св., прех. Разг. Наплювам мнозина или всички, много предмети или всичко или някого, нещо на много места. И след като мухите обилно изпонаплюха стоте шишенца със „Силвана“, те бяха изтеглени за нуждите на гражданите от районния център. Тарас, СГ, 6. Той така говореше, че изпонаплю всички около себе си. изпонаплювам се, изпонаплюя се страд., възвр. и взаим.