ИЗПОНАПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпонапрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Направям много неща или нещо в голямо количество; изнаправям. Всичко е излязло изпод ръцете ми, много нещо съм изпонаправил, ама понякога, като остана сам, си мисля: много е твоята стока, Флоре, ама е все миролюбива стоката ти! Й. Радичков, ББ, 25. По съвета на П. Пръванов от целините, що ся разработиха около селото, изпонаправиха много нивя, лозя и ливади. Хр. Данов, Лет., 1869, 134. В тъмницата видях най-разнородни злодеи, които бяха изпонаправили най-разнолични злодейства. Св. Миларов, СЦТ, 131. изпонаправям се, изпонаправя се страд. – Слушай бе, Гмурец, като свършиш свинарника, какво мислиш да строиш? Всичко се изпонаправи тука в Стубел. Ст. Даскалов, СЛ, 488. През последните години изнамериха марсилската керемида – циглата, тук и там се изпонаправиха цигларници. Й. Радичков, ББ, 78.