ИЗПОНАПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св.; изпонаприкàжа, -еш, мин. св. изпонаприкàзах, св., прех. Разг. Наприказвам, изприказвам много; изпоприказвам, изнаприказвам. – Знаете ли, момчета, че от всичките тия смехории, които тука изпонаприказвахме, че тия чудесни глупости родиха една велика идея, една идея, която електронните мозъци нямаше да могат да родят!... Идеята за флирта! Л. Дилов, ТС [еа]. Той изпонаприказва толкова обидни думи, че трудно ще ги забравя. изпонаприказвам се, изпонаприкажа се страд.
ИЗПОНАПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв.; изпонаприкàжа се св., непрех. Наприказвам се много, до насита; изнаприказвам се. Да се видим, да се изпонаприкажем. Ст. Младенов, БТР I, 924. – Хайде първо да ми помогнеш да изнесем другите губери – не е редно да пострада стоката на хората. После ще имаме достатъчно време да се изпонаприказваме. Ц. Родев, ИСД [еа].