ИЗПОНАПУ̀КВАМ, -аш, несв.; изпонапу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Напуквам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпопуквам, изнапуквам. Земетресението изпонапука сградите. Δ Дъждът изпонапука гроздето. Δ Силният взрив изпонапука къщата. изпонапуквам се, изпонапукам се страд. Шишенцата в аптечката се бяха изпонапукали от жегата. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
ИЗПОНАПУ̀КВАМ СЕ несв.; изпонапу̀кам се св., непрех. Напуквам се много, на много места, в голяма степен или изцяло; изпопуквам се, изнапуквам се. – Куку – дотича разтревожен Коста Кукуто. – Гроздето се изпонапука и загни. Ст. Даскалов, ЕС, 191. Най-открая растяло самотно дърво. Личало си, че е много старо. На места вече нямало кора, а където имало – се била изпонапукала. Ив. Дюлгерова, ПСС [еа]. Беше тежко, мразовито време, имаше опасност температурата на въздуха да спадне под минус петдесет, техниците по парното отопление тичаха да оправят пароразпределители и повредени възли, за да не стане някъде спиране на парата и сетне да се изпонапукат радиаторите в апартаментите. К, 1983, кн. 5 [еа]. Тази стара сграда се изпонапука.