ИЗПОНАРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпонараня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Наранявам мнозина, всички или някого, нещо на много места, в голяма степен; изпоранявам. Въстаниците открили честа минохвъргачна стрелба право в самолетите. По този начин те разрушили самолетите и избили и изпонаранили плячкаджиите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 304. Новите обувки ме изпонараниха, докато се прибера. изпонаранявам се, изпонараня се страд., възвр. и взаим. Изпонараних се, докато отворя буркана.