ИЗПОНАРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изпонарѐжа, -еш, мин. св. изпонаря̀зах, св., прех. Разг. Нарязвам много неща, всичко или някого, нещо на много места, в голяма степен; изпорязвам1, изнарязвам. Що гайда изпонаправих тогава и що гайда изпонарязаха, нищо не намериха вътре. Й. Радичков, СР, 86. Но с дърворезбата трябваше все пак сериозно да се старае, да издяла зле някое и друго добро парче дърво и много пъти здравата да си изпонареже пръстите. Н. Попова, НГ (превод) [еа]. изпонарязвам се, изпонарежа се страд., възвр. и взаим. Полицията обявила версията, че мъжете, които се изпонарязали един друг, били с психични отклонения, и потулила случая. Бр. Събев, ХОГ [еа]. Изпонарязах се, докато се обръсна.
ИЗПОНАРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; изпонарѐжа се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Нарязваме се, напиваме се много всички. На сватбата имало много вино и мъжете се изпонарязали.