ИЗПОНАСЍЧАМ, -аш, несв.; изпонасекà, изпонасечѐш, мин. св. изпонася̀кох, изпонасѐче, прич. мин. св. деят. изпонася̀къл, -кла, -кло, мн. изпонасѐкли, прич. мин. страд. изпонасѐчен, св., прех. Разг. Насичам много неща или всичко; изнасичам. Селяните от околните села изпонасякоха падналите борови дървета и ги извозиха. изпонасичам се, изпонасека се страд.