ИЗПОНАТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; изпонатрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Натрошавам много неща, всичко или нещо много, в голяма степен, изцяло; изнатрошавам. Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. Буците и култуците са изпонатрошили стоманените лемежи, но трактористите не спират оранта денем и нощем. А. Каралийчев, ПД, 41. В другия ъгъл тънки греди лежаха безразборно накамарени връз изпотрошени дъски. Но кой ли ги бе изпонатрошил тъй? Ас. Христофоров, СР [еа]. изпонатрошавам се, изпонатроша се страд.
ИЗПОНАТРОША̀ВАМ СЕ несв.; изпонатрошà се св., непрех. Натрошавам се много, в голяма степен или изцяло; изнатрошавам се. Сиренето се изпонатроши в тази чанта. Δ Изпуснах кутията и играчките за елха се изпонатрошиха.