ИЗПОНАЦА̀ПВАМ, -аш, несв.; изпонацàпам, -аш, св., прех. Разг. Нацапвам много неща, всичко или някого, нещо на много места, в голяма степен; изпоцапвам, изнацапвам. – Пометях, мари сватя, изчистех. А той, мари, като влезеше – същинска мечка, – размаха мотовили, изпонацапа всичко, върколакът му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Изпонацапах си блузата с мастило. изпонацапвам се, изпонацапам се страд., възвр. и взаим.