ИЗПОНАЯ̀ЖДАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпонаяждам.

ИЗПОНАЯ̀ЖДАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпонаяждам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)