ИЗПООБЍРАМ1, -аш, несв.; изпооберà, -ѐш, мин. св. изпообрàх, св., прех. Разг. Обирам, бера много неща, нещо в голямата му част или всичко. Изпообрахме дърветата в градината. Δ Изпообрахме цветята в двора. Δ Децата изпообраха ябълката. изпообирам се, изпообера се страд.
ИЗПООБЍРАМ2, -аш, несв.; изпооберà, -еш, мин. св. изпообрàх, св., прех. Разг. Обирам, ограбвам мнозина или много неща, всички, всичко или някого, нещо в голяма степен, изцяло. Тя [къщата] полека-лека биде изпообрана, останала без господари. Ив. Вазов, Съч. VII, 70. Изпообраха ме по пътя. Δ Синовете и снахите му изпообраха покъщнината и стаите останаха почти голи. изпообирам се, изпообера се страд.