ИЗПООЖЀНВАМ, -аш, несв.; изпоожѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Оженвам мнозина или всички; изпоженвам1. За една година тя изпоожени всичките си деца. изпооженвам се, изпооженя се страд.

ИЗПООЖЀНВАМ СЕ несв.; изпоожѐня се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Оженваме се мнозина или всички; изпоженвам се. Влязох в клуба на ергените. Бяха останали само плешивите, защото останалите се бяха изпооженили. Пл., 2010, кн. 3–4 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)