ИЗПООКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; изпоокъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Окършвам много неща, всичко или нещо много, изцяло; изпокършвам. Изпоокършихме клоните на дърветата, за да си проправим път. Δ Изпоокършихме дървото, докато го оберем. изпоокършвам се, изпоокърша се страд.