ИЗПООМЪ̀ЖВАМ, -аш, несв.; изпоомъ̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Омъжвам много или всички. изпоомъжвам се, изпоомъжа се страд.
ИЗПООМЪ̀ЖВАМ СЕ несв.; изпоомъ̀жа се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Омъжваме се много или всички. Ала нейните дружки на село се изпоомъжили и тя се прибрала при родителите си, за да си дири късмета. Кр. Григоров, Р, 145. Сестрите ѝ пък се изпоомъжиха. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод) [еа]. А колко от тях още първите две години след завършването на курса се изпоомъжиха и се снабдиха със собствени дечурлига? Н. Доспевска и др., МС (превод) [еа].