ИЗПÒПВАМ, -аш, несв.; изпòпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ръкополагам мнозина или всички за свещеници, запопвам, опопвам мнозина или всички. Тез дение е [владиката] ударил едно попяние, щото ако върви тъй за скоро време и жебите в реката ще изпопи. Г, 1863, бр. 2, 14. изпопвам се, изпопя се страд.
ИЗПÒПВАМ СЕ несв.; изпòпя се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички приемаме свещенически сан, мнозина или всички се запопваме, се опопваме. В С. ся изпопиха до 200 души нови попове. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 878.