ИЗПОПИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпопилѐя, -ѐеш, мин. св. изпопиля̀х, прич. мин. св. деят. изпопиля̀л, -а, -о, мн. изпопилѐли, прич. мин. страд. изпопиля̀н, -а, -о, мн. изпопилѐни св., прех. Разг. Попилявам много неща или всичко. Изпопилях си моливите. изпопилявам се, изпопилея се страд.
ИЗПОПИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпопилѐя се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Попиляваме се в голямата си част, много неща, мнозина или всички. Най-насетне една много дърта и прегърбена баба стана насред, сне си от рамото кожената чанта, изтърси я всред къщи: счупени ръжени, дилафи, шила, дето сичко са изпопиля татък. Ил. Блъсков, РК, 4. Но материалът, когото бях събрал, като са изпопиля (по причина, че са напуснах поради научните си интереси), аз прибързах да събера барем оназ част от него, що ся отнася до българските произшествия. У, 1871, бр. 18, 279.