ИЗПОПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпоплаша и от изпоплаша се като прил. Който е много изплашен. Постепенно на стъгдата почнаха да прииждат изпоплашени мъже и жени. Д. Спространов, ОП, 352. Долу, в дола, изпоплашена сган въстаници, жени, деца, които в луд страх се спасяваха навътре в планината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Много още други цигани от селото докараха при нас, така също навързани. – Нека бог ви подари широко царство – говоряха клетите изпоплашени цигани. З. Стоянов, ЗБВ II, 43.