ИЗПОПРА̀ШВАМ, -аш, несв.; изпопрàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изпрашвам много неща или всичко, мнозина или всички или нещо, някого много, в голяма степен; изпонапрашвам. Изпопраших с брашно всичко наоколо. Δ Колите, които профучаваха край мене, ме изпопрашиха. изпопрашвам се, изпопраша се страд. и възвр.
ИЗПОПРА̀ШВАМ СЕ несв.; изпопрàша се св., непрех. Изпрашвам се много, в голяма степен; изпонапрашвам се. Докато пристигнем, дрехите ми се изпопрашиха и изпоцапаха.