ИЗПОПРЕНА̀СЯМ, -яш, несв.; изпопренесà, -ѐш, мин. св. изпопренѐсох, прич. мин. св. деят. изпопренѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. Пренасям много неща, голямо количество от нещо или всичко, мнозина или всички; изпренасям. Изпопренесох вещите си в новата квартира. Δ Изпопренесох въглищата в мазето без ничия помощ. изпопренасям се, изпопренеса се страд.

ИЗПОПРЕНА̀СЯМ СЕ несв.; изпопренесà се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се пренасяме; изпренасям се. Новодомците се изпопренесоха в новите жилища.


Източник: Речник на българския език (онлайн)