ИЗПОПРЪ̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпопръскам като прил. Който е изпръскан на много места, в голяма степен или изцяло; изпонапръскан. Заплювки ще падат кат мухи на стръв, / въз твоя лик с братска изпопръскана кръв. Ив. Вазов, Събр. съч. ІІІ, 1976 [еа]. Изпопръскани дрехи.