ИЗПОПУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпопукам1 и от изпопукам се като прил. Който е напукан на много места, в голяма степен или изцяло; изпонапукан. В загрубялата си ръка, изпопукана и изподраскана, държеше спермацетова свещ. Д. Спространов, С, 38. Тоя многогодишен часовник отдавна беше изслужил службата си: машините се бяха изтъркали, пружините разслабили, белият глеч на часопоказателя изпопукан. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа]. Изпопуканите къщи показваха, че земетресението е било силно.