ИЗПОПУ̀КВАМ1, -аш, несв.; изпопу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Напуквам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпонапуквам. Изпопуках яйцата от много бързане. Δ Земетресението изпопука къщата. изпопуквам се, изпопукам се страд. Някои уверяваха, че младите букаци в планината се изпопукали от студа. П. Здравков, НД, 147.
ИЗПОПУ̀КВАМ СЕ несв.; изпопу̀кам се св., непрех. Разг. Напуквам се в голямата си част, всички или на много места, изцяло; изпонапуквам се. Но прежните съдове, които си бяше направил сам, изпопукаха ся и изпочупиха ся. Й. Груев, СП (превод), 73. Чашките се изпопукаха. Δ Мазилката се изпопука.
ИЗПОПУ̀КВАМ2, -аш, несв.; изпопу̀кам, -аш, св., непрех. Простонар. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички изпукваме, умираме. – Рибите ще изпопукат, ако погълнат филтрите. Б. Христов, ЧО (превод) [еа].
◊ Изпопукваме / изпопукаме от глад. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Гладуваме изключително много и продължително до застрашаване на живота ни. Знаете ли вие, че ако да не би била биволицата, то „нашите“ би изпопукали от глад? Л. Каравелов, РПМ [еа]. Изпопуквам / изпопукам от смях. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Смеем се много интензивно и продължително. Образува се тържествено шествие, което, ако ние, жителите на Земята имахме възможност да видим, щяхме да изпопукаме от смях. Елин Пелин, ЯБЛ, 69. Изпопуквам / изпопукам от яд. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Ядосваме се много силно, в най-висока степен. Ако успееше да спаси златните филипополски ромейки, императорските зетьове ще се изпопукат от яд... Сл. Караславов, ВА [еа].