ИЗПОПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпопъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изпълвам много неща, всичко или нещо много, в голяма степен или изцяло; изпонапълвам, изнапълвам. Той тръсяше помощ у най-първите художници, живописци и скулптори. От това най-изящните и най-углядните ръкоделия размножиха ся, та изпопълниха всички къщи по една малка цена. Й. Груев, СП (превод), 79–80. Тези свидетелства с несъмнена сила ни уверяват, че новите пришълци на Балкански полуостров скоро са проникнали и в класическите земи на елинското племе и ги са изпопълнили и тях със своите жилища. М. Дринов, ППБН, 28. Техните радостни викове изпопълниха къщата: източен вятър, източен вятър! П. Кисимов, ОА II (превод), 37. изпопълвам се, изпопълня се страд. Нашите писачи пишат не за народна полза, не да сеят просвещението, а пишат, че им се пише, че могат да съчиняват. Та се изпопълниха дюкяните с безполезни, за изгаряне книги. Н. Бончев, Съч. I, 83. Щом ся разнесе слух в града за пренасянието му [на императора] в испанската казарма, улиците навчас ся изпопълниха от голямо множество зрители. П. Кисимов, ОА II (превод), 110.
ИЗПОПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; изпопъ̀лня се св., непрех. Разг. Изпълвам се в голяма степен или изцяло; изпонапълвам се, изнапълвам се.