ИЗПОПЪ̀РЖВАМ1, -аш, несв.; изпопъ̀ржа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изпържвам много неща или всичко. изпопържвам се, изпопържа се страд.
ИЗПОПЪ̀РЖВАМ2, -аш, несв.; изпопъ̀ржам, -аш, св., прех. Диал. Изпсувам някого. Докато той се усети, пъхна изнесеното от нея бебе в ръцете на Къпина и издърпа другото от прегръдката на Дармоня. Дармоня я изпопържа. Тонич, ГЗМ, 10. – Убиха Огнян, гадовете! – просъска Стефан, дебеловратият. И изпопържа. А. Тонич, ОВ [еа]. Най-сетне са врекъл да му даде в залог воловете си. Но читакът не пристанал на това и разсърден, изпопържва селянина и си отива ядосан. НБ, 1876, бр. 24, 95. Не братство сега ни трябва нам, не умилкование около сърбите, когато ни изпопържаха публично! НБ, 1876, бр. 29, 114. изпопържвам се, изпопържам се страд. и взаим.