ИЗПОПЪ̀РЖВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпопържвам1 и от изпопържвам се.
ИЗПОПЪ̀РЖВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изпопържвам2 и от изпопържвам се; изпсуване.
