ИЗПОРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпорòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изравям на много места или навсякъде; изпоровям. – Докато ги видя, те [кокошките] изпоровили всичко. Ст. Чилингиров, РК, 6. изпоравям се, изпоровя се страд.
