ИЗПОРАЗБЍВАМ, -аш, несв.; изпоразбѝя, -ѝеш, мин. св. изпоразбѝх, прич. мин. страд. изпоразбѝт, св., прех. Разг. Разбивам много неща, всичко или нещо, някого много, в голяма степен или изцяло. Изпоразбихме прозорците на училището. Δ Силната буря изпоразби кораба. изпоразбивам се, изпоразбия се страд. Изпоразбиха се механи; медовина, ракия и пиво се изпопи без пари. Н. Бончев, ТБ (превод), 29.
ИЗПОРАЗБЍВАМ СЕ несв.; изпоразбѝя се св., непрех. Разг. Разбивам се в голяма степен или изцяло. През нощта лодката се изпоразбила.