ИЗПОРАЗБУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпоразбу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Разбуждам мнозина или всички; изразбуждам. – Ти каквато си камила, ще изпочупиш керемидите и ще изпоразбудиш всичките комшии и псета. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. изпоразбуждам се, изпоразбудя се страд.
ИЗПОРАЗБУ̀ЖДАМ СЕ несв.; изпоразбу̀дя се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се разбуждаме; изразбуждам се. Хората се изпоразбудиха много рано.