ИЗПОРАЗЦЀПВАМ, -аш, несв.; изпоразцѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Разцепвам, нацепвам много, голямо количество от нещо, всичко или нещо на много места, изцяло; изпонацепвам. Изпоразцепих дървата и ги наредих на сушина.
2. Прен. Разцепвам, отцепвам, разединявам нещо (колектив, партия и под.), мнозина или всички. Появилите се разногласия изпоразцепват новосъздаденото дружество. ∆ През последната година беше избрано ново ръководство на организацията, защото старото беше изпоразцепило членовете ѝ. изпоразцепвам се, изпоразцепя се страд.
ИЗПОРАЗЦЀПВАМ СЕ несв.; изпоразцѐпя се св., непрех. Разг. 1. Разцепвам се, нацепвам се в по-голямата си част, на много места или изцяло; изпонацепвам се. Дините се изпоразцепиха при пренасянето. ∆ Полата ми се изпоразцепи по шевовете.
2. Само мн. и 3 л. ед. Разцепваме се, разединяваме се мнозина или всички. – Аз ще ти дам само тоя съвет, пази се там да не те обвинят, че вземаш страна, защото са се изпоразцепили, и ако се сближиш с едните, другите веднага ще гракнат върху тебе. Ст. Даскалов, СЛ, 438. След приемането на нови членове организацията се изпоразцепи.