ИЗПОРА̀СТВАМ, -аш, несв.; изпорàсна, -еш, мин. св. -ах, и изпорастà, -ѐш, мин. св. изпорàстох, прич. мин. св. деят. изпорàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички порастваме. Децата ѝ изпораснаха и се изпожениха.
2. За растение – пораствам, израствам в голямо количество и обхващам, покривам голяма част от нещо. Лошо клнет Ружица девойка: / – Бог те убил, Будимке кралице! / Сараи ти пусти останале, / дворове ти пелин изпорасло! Нар. пес., СбАИ,121. Навсякъде в двора бяха изпорасли бурени.
3. Остар. и диал. Обраствам, покривам се с някакво растение. Наричат ги [поляните] високи, кога ся нахождат навръх висока планина. Прилични тям са посред Азия наречени степи, песъчливи поляни или изпорасли с буренак или с расталаци, шумаци. Ив. Богоров, КГ, 60.