ИЗПОРЍТВАМ, -аш, несв.; изпорѝтам, -аш, св., прех. Разг. Ритам мнозина или всички много или някого на много места, в голяма степен. Хващам го аз за яката и го помъквам надолу по склона. По пътя то така ме изпорита, че целите ми крака са в синини от коленете надолу; и зъбите си остави два-три пъти в палеца ми, че и ръката ми одра. Т. Вълчев, Избр. разк. (превод) [еа]. Детето ме изпорита през нощта. ∆ Конят бил много неспокоен и изпоритал и изпохапал през нощта другите коне. изпоритвам се, изпоритам се страд. и взаим. Не биваше да ги вкарваме в конюшнята, защото бяха свикнали на свобода и само щяха да се изпоритат с другите коне в тясното помещение. В. Радков, ГК (превод) [еа].