ИЗПОРÒБВАМ, -аш, несв.; изпорòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Поробвам, заробвам мнозина или всички. – Леле мале, леле стара мале, / посили се жълта базиргяна, / посили се по Солуна града, / та погуби седемдесе краля, / и погуби осемдесе бана, / кралиците млади изпороби. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 59.
2. Прен. За чувства, преживявания – обхващам, завладявам, заробвам някого в голяма степен. Толкова ме изпоробиха тия мераци, че всичко друго забравих. Боровинките презряха – не си набрах. Малините окапаха – не вкусих и от тях. Н. Хайтов, ШГ, 270. изпоробвам се, изпоробя се страд.