ИЗПÒРТВАМ, -аш, несв.; изпòртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да стане негодно за употреба, несполучливо; развалям, повреждам. „Де, момче, умът ти хвърка? / Все навън ти са очите! / Дявол някой тук се бърка. / Пак изпортихме ушите... / Палешник ли туй ще става, / или за носа ти брънка?“ П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 3.
2. Прен. Повлиявам лошо на някого, като го отклонявам от нормалния начин на мислене и поведение и ставам причина той да стане невъзпитан, покварен, безнравствен; развалям. – Думах навремето, дърпай юздите на това дете, жено, не така. Ще го изпортиш, че после. А ти косичките, поличките, всичко да му е натъкмено. Ст. Даскалов, СД, 287.
3. Прен. Ставам причина, правя нещо (обикн. характер, навици, поведение и под.) да се измени в неправилна посока, да се влоши, да придобие лоши черти; повреждам, развалям. Близките и приятелите много често обграждат изпадналия в беда човек с толкова нужни и ненужни грижи и внимание, че направо могат да изпортят характера. ЖД, 1969, кн. 11, 9.
4. Прен. Правя нещо да се влоши, обърка, изопачи, да стане лошо, неприятно; влошавам, развалям. Това снимане малко изпорти сравнително естествената атмосфера, защото ми приличаше на някакво увековечаване. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Добрите намерения могат само да изпортят доброто настроение. Моята бабичка все от добри намерения изхожда и все от добри намерения се ръководи, та всеки ден ми съсипва нервите. Св. Колев, ОТ (превод) [еа].
5. Прен. Ставам причина, правя нещо планирано да се провали, да претърпи неуспех. Какво ще стане със Сашка? Всички знаеха за събитията в дирекцията. Глупаво упорство, безсмислен инат, ще си изпорти матурата. Ем. Манов, МПЛ, 160. – Кажи ти как тръгна работата на село? – Абе всички се надаме да тръгне! – заговори снишен към него Ралчо. – Ама как да ти кажа, страх ме е Петко да не изпорти работата. Ст. Даскалов, СЛ, 69. – Що се отнася до мен, освобождавам те от всякакво безпокойство. Ти гледай нещо да не изпортиш – шегува се тя, – аз съм с двадесет години по-млада от тебе, ще издържа. К. Кюлявков, СПП, 83. – Не знам! – вдигна той рамене. – Все си е по-хубаво да кажем на милицията! Ще вземем нещо да изпортим, пък после пак ще носим отговорност! П. Вежинов, СО, 36. Максим го дръпна настрани и му внуши, че ако пратят Сашо, може нещо да изпорти. С. Чернишев, ВМ, 101.
6. Непрех. Проявявам се, представям се зле, провалям се с някаква лоша постъпка. – Нас ни интересува само всичко да върви както трябва и да не се закъснява. А ти като че изпортваш от време на време. П. Спасов, ХлХ, 257.
7. Жарг. Съобщавам за някого нещо, което той ми е доверил, разкривам негова тайна пред някого; предавам, издавам2. – Ти пък гледай да го изпортиш! – предупреди го Тинчето. – Никога! – отсече Фори. Бр. Мормареви, ВДГ [еа]. – Гледаш ме в лицето и ме лъжеш, ах ти, предател такъв. Защо си ме изпортил на баща ми, а? А. Крупев, АМ (превод) [еа]. изпортвам се, изпортя се страд.
ИЗПÒРТВАМ СЕ несв.; изпòртя се св., непрех. 1. Разг. Придобивам недобри, вредни или осъдителни навици, привички, ставам лош, невъзпитан; развалям се, пропадам. От това, че много им угаждаха, децата им се изпортиха.
2. Разг. Влошавам характера и качеството си, изменям се в неправилна насока и под. Ние със скромните си сили се борихме срещу спортната лудост. И понеже в тая борба бяхме сами, немодерни и в опозиция – нищо не можехме да сторим. Да благодарим на времето, че то го стори: Спортът се изпорти. Р, 1927, бр. 237, 2.
3. За някакво състояние, положение и под. – ставам лош, неприятен; влошавам се, развалям се. Ако в началото ми беше донякъде забавно, после настроението ми още повече се изпорти. Л. Дилов, Т, 145.
4. Жарг. Излъгвам се, измамвам се.
– От рус. испортить.