ИЗПÒРТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпортя и от изпортя се като прил. Разг. 1. Който е негоден за употреба, с влошено качество. Изпортен инструмент.
2. Който е покварен, безнравствен, развален. Да стане Делчо примерно момче, да не се пропие, да не се хване с картоиграчество, както бе виждал такива изпортени младежи тук и там. Кр. Григоров, ТГ, 14. Лежеше тя [змията], гадно вплетена между фигурките, а жълтите ѝ очи го гледаха насмешливо, смееха му се, сякаш той не беше председателят бай Нончо, а някакъв си Къньо Бесарабски – изпортен човек. А. Гуляшки, СВ, 186. – Повечето от тия Василовци, с които ти дружиш – това са лумпенизирани босяци, хора изпортени. А. Гуляшки, ЗР, 88.
3. Прен. За състояние, положение и под. – който е влошен, неприятен; развален. Изпортено настроение.
4. За работа, идея и под. – който е провален, неуспешен. Максим пребледня, вълнуваше се, беше му и мъчно, и тежко за Сашо и в същото време болката по изпортеното дело кипеше в гърдите му, идеше му да скочи, да удари два шамара на подлеца и да тури край на всичко. С. Чернишев, ВМ, 128.