ИЗПÒРЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Развален, изопачен; изпортен. Ритмата са появила в средните векове, когато било нужно да се омекчи с нещо острият и неблагозвучният стих на романския език, който е изпорчен, развален римский език. Т. Шишков, ТС, 68-69. Не е прилично, нито па полезно да употреблява человек речи изпорчени и совсем от матерния язик отдалечени. Люб., СбПер. п I, 36.
– От рус. испорченный.