ИЗПÒРЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от изпорчен; изпортеност. Те [тьрновките] лицата си тъй щедро мажат с червена и бяла краска, щото ся уподобяват на детски кукли. Нигде не срещнах подобна изпорченост като в Търново. ЦВ, 1859, бр. 442, 2.
– От рус. испорченность.