ИЗПÒСКВАМ, -аш, несв.; изпòскам, -аш, св., прех. Диал. Поскам много, всичко или нещо изцяло, докрай; опосквам. Днес той си опра ризите не по-зле от всеки простосмъртен – какъв позор наистина, дори търпеливо изпоска всичките си въшки. Л. Стоянов, X, 107–108. Децата изпоскаха черницата. изпосквам се, изпоскам се страд.