ИЗПОСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; изпоску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Скубя, оскубвам мнозина или всички, много неща, голямо количество от нещо или всичко; изпооскубвам. До вечерта изпоскубах всичките плевели в градината. ∆ Децата изпоскубаха лука. // Оскубвам някого или нещо в голяма степен; изпооскубвам. Изпоскуба ме, докато ме сресваше. изпоскубвам се, изпоскубя се страд., възвр. и взаим. Един ден, като се уловиха здравата [петлетата], бориха се, бориха, изпоскубаха си перушината и кърви потекоха по тях. Чудомир, Съч. ІІ [еа].