ИЗПÒСЛЕ нареч. Остар. и диал. По-късно, по-после, след това; изпослед. Представяше си той – изпърво тъмно, а изпосле и по-ясно – че след време ще може да се избави и от ратайството и да си стане самичък арабаджия. Т. Влайков, Р, 38. От страха си тръгнах назад, но изпосле, насърчен малко, реших ся да зема една запалена главня и да вляза навътре в пещерата. П. Р. Славейков, РО (превод), 99. Константин пренесъл столицата си във Византия, наречена изпосле на негово имя Константинопол. Й. Груев, КВИ (превод), 55. Елинската стара литература се разви на времето до една висока степен и стана изпосле основа на римската. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7–8, 4.