ИЗПОСЛЀД нареч. Остар. и диал. По-късно, по-после, след това; изпосле. Дето вървели най-отпред, ага чули тоя страшен глас, са се стреснали и спрели, ала другите хайти, дето вървели изпослед, нищо не разбрали, та са се сбутали и те напред. СбБПГ, 13.
