ИЗПОСТЍЛАМ, -аш, несв.; изпостѐля, -еш, мин. св. изпостлàх, св., прех. Разг. 1. Постилам много неща или всичко. Той, откако зел парите от царот, отишол и купил рогози и со един кораб ги пренесол преко море, та ги наредил и изпостлал на оттадешнийот морский брег. Нар. прик., СбКШ, 14.
2. Постилам, застилам нещо изцяло, обикн. с много неща. И той час се сторил сарай со свите потреби, хубав, изпостлан со свекакви хубаи послани и со свите такъми. Нар. прик., СбКШ, 103. изпостилам се, изпостеля се страд.