ИЗПОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Изкарвам, прекарвам някакъв период от време с постене. – Христиени са хората [дядо Рачо и другите], не са цигани. Целият пост са си изпостили с мене заедно. Чудомир, Избр. пр, 66.
2. С постене правя да ми бъде опростен грях. Биха яли още, ама Вели издърпа къшея из ръцете им. – Стига, ей! Сетне пак. Че и от ядене се мре. Хеле, когато си изпостил всичките си грехове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 246. Девят години да лежиш, / грехове да си изпостиш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 282. изпостявам се, изпостя се страд.