ИЗПОСЪБА̀РЯМ, -яш, несв.; изпосъбòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Събарям много неща, всичко или нещо в голяма степен, изцяло. – Брех! – втурна се Ваклев, та изпосъбори столовете. Ст. Даскалов, ЕС, 169. Грейна слънце – защо ни са колиби. Започнахме да ги прескачаме. Докато ги изпосъборихме. П. Росен, ВПШ, 93. Той се пресегна към захвърлените на стола свои дрехи, подири да напипа из джобовете им кутията с цигари. Докато да я намери, изпосъбори всичко на пода. Б. Болгар, Б, 30. Бурята изпосъбори старата и прогнила сграда на общината. изпосъбарям се, изпосъборя се страд.
ИЗПОСЪБА̀РЯМ СЕ несв.; изпосъбòря се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Събаряме се в голямата си част или всички.